Представления

ТРАВИАТА - Верди

Публикувано: 19.04.2017 / Коментари (0)

Режисьор: Нина Найденова
Художник: Николина Костова - Богданова
Хореограф: Боряна Сечанова
Диригент на хора: Драгомир Йосифов

РАЗПЪТНАТА ОПЕРА: La traviata или просто „Травиата“

Нерядко в началото на големия успех и голямата популярност стои един провал. Така е и с La traviata, 18-тата опера на Джузепе Верди, последна от великолепната тройка, включваща още „Риголето“ и „Трубадур“. В разгара на работата над „Трубадур“, през 1852 при посещение в Париж, композиторът гледа пиесата La Dame aux Camélias на Александр Дюма-син. Историята на отхвърлената от обществото и любимия куртизанка Виолета Валери, историята за личната й трагедия и упрека към обществените гузност и жестокост е до голяма степен автобиографична за Дюма-син; сред прототипите на героите са известната парижка traviata (тук припомням, че това не е собствено име, а нарицателно пейоративно определение – пропаднала или безпътна жена) Мари Дюплеси, самият автор,имащ връзка с нея, вероятно и Жорж Жермон носи нещо от характера на Дюма-баща и неговото авторитарно поведение в казуса със сина му и Дюплеси... Пиесата, първоначално повест, скандализира тогавашното общество с „аморалния“ си сюжет, със самия факт на поставянето на една „безпътница“ в центъра на вниманието. Така Дюма нарушава пакта на дискретността около тайните наслаждения на буржоазията, разкривайки тъмната им, трагична сянка. Верди открива съвременен сюжет, който отдавна търси, навреме идва и поредната поръчка от Театро Ла Фениче във Венеция с указан срок за премиера през март 1853. Верди и либретистът му Франческо Мария Пиаве започват трескава работа в Санта Агата. Както стана дума в началота премиерата е скандална. Причините за това са различни: неподходящата за ролята на туберкулозна куртизанка закръглена и цъфтяща дива Сальвини-Донателли, неразположеният Алфредо и неподходящият Жорж Жермон; неприязънта към и шокът от „скандалния“ сценарий, съвременната обстановка и костюми. След премиерата и чак до средата на 80-те години, операта се поставя в историческа среда, изместена назад „по времето на кардинал Ришельо“, съдба, която по-късно сполита и „Бал с маски“, но вече не от морални , а от политически съображения. Верди пише: Премиерата беше пълен провал. Но чия е вината – моя или на певците? Времето ще каже.

Времето ясно отговаря и нанася своите решителни корекции в оценката на новата опера. Своите корекции нанася и композиторът преди новата постановка, година по-късно, отново във Венеция, този път в Театро Сан Бенедето: мястото на катастрофата става и място, откъдето започва  триумфа. Мадрид, Барселона, Ню Йорк, Лондон, Париж... Въпреки че не спират, възмущенията от сюжета постепенно стихват пред възхищението от музиката. А и, както отбелязват някои съвременни критици: Не е ясно защо „неморалността“ на „Травиата“ буди такава тревога и с какво тя е по-страшна, от извършващото се на сцената в „Дон Жуан“ например?

Историята на Вердиевия шедьовър е историята на Пепеляшка от слугиня, превърнала се в принцеса. Но тук чудото не произлиза от магьосница; чудото е в самата партитура...

автор: Драгомир Йосифов