Детайли

времетраене 90 минути
език Български
субтитри Без субтитри

Понятието “Чичовци” надскача времевата рамка на българи, живели по времето нахтурското робство. Това са образи-типове (а не характери), неподлежащи на
развитие в следствие на колизии; дълбоко пуснали корени в българската народопсихология, живеещи в нас и днес, превърнали се във “вечни”.
Една от големите теми на Чичовците е тази така бленувана Свобода, за която само се говори, която се чака, която се мечтае, за която се шушука, защото нямаме
смелостта да я изкрещим, която е винаги някъде там в аурата на всеки един от персонажите. Една изстрадана Свобода, колкото желана, толкова и абсурдна
поради невъзможността на героите да я постигнат. Базирайки се на това, както и на музикалния език на Лазар Николов, който надскача
времевите очертания на темата и нейния битов характер, целта на постановъчния екип е да създаде притча за българина и българското, актуална днес и сега със
същата сила, с която в била актуална и преди. Две са основните характеристики на историята, които я сближават с театъра на абсурда. Едната е вечното “Чакане”, характерно за българина. Чакането на месията, който да се появи, за да ни освободи, да разреши социалните ни и екзистенциалните ни проблеми вместо нас самите. Другото характерно за Чичовците е почти изцяло отсъствието на събития, които да променят хода на историята. Липсва действие, което е заменено с едно вечно говорене. Базирайки се на това, героите в настоящата сценична интерпретация са поставени в една абстрактна среда - всички се намират на една изоставена строителна площадка, без време, обрасла с бурени. Останали са само строителните скелета. А нашите Чичовци са строители, строители на България, които не знаят как да продължат напред. Енергията им се пренасочва и вместо да съградят, те разрушават своя собствен труд, концентрирани в своите дребни проблеми, водейки войни помежду си. Стъпвайки на всичко до тук във визуалното решение на спектакъла е търсено едно брехтово усещане, плакативност. Така “говоренето” се превръща в ключ при изграждането на визуалната партитура. Думите на героите и рекламата на техните философии “облича” постепенно строителната площадка, превземайки я напълно до финала на спектакъла. Така сцената “крещи” желаното от Чичовците в една огромна визуална инвазия от
реклами, напомнящи Тайм Скуер. Що се касае до театралните похвати при изграждането на спектакъла - търсени са в играта на изпълнителите повече похвати от физическия и от кукления театър. Търсени са абстрактни решения, целта, на които е да надскочат битовото в сюжета и да спомогнат за превръщането на историята в българска притча. А Чичовците, идеалисти във вярата си за Свободата, се оказват неспособни да я постигнат. Тя остава някъде близо, но в друго измерение, някъде високо по вертикала, а те твърде малки, за да я съзрат.

- Елена Стоянова - Режисьор

Вижте видео за създаването на спектакъла ТУК.

Творчески екип

Елена Стоянова
Елена Стоянова
Режисьор
Анна Пампулова
Анна Пампулова
Хореограф
Кристиян Леков
Кристиян Леков
Сценограф и художник на костюми
Християна Дяковска
Асистент художник
Драгомир Йосифов
Драгомир Йосифов
Диригент на хора
Драгомир Йосифов
Драгомир Йосифов
Музикален ръководитор
Росица Димова
Корепетитор
Мартин Даскалов
Корепетитор

С участието на

Хор
Опера Пловдив
Оркестър
Опера Пловдив