Епископската базилика на Филипопол

Датира от средата на IV век сл. Хр. и е функционирала в периода IV–VI век, когато вероятно е била епископската катедрала на града. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се е издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Тя се намира в непосредствена близост до съвременната католическа църква „Свети Лудвиг“, на пешеходно разстояние от Римския античен форум, църквата „Света Петка“ и Малката базилика.