Духът на младостта, който приема живота като неспирно забавление. Игра, чиито правила обаче се променят
изведнъж, за да се открие смисъла от собственото съществуване. Животът е игра, чиито правила те карат да пораснеш.
Да станеш ученик на любовта, то значи да пораснеш в грижата за Другия.
Любовта опитомява безцелната страст към живота.
Любовта, която побеждава страха от порастването и те смирява, и дава на живота пълнота.
Любовта доизвайва човека в отреденото му (не) съвършенство. „Възпитание на чувствата“, както бе нарекъл втория си роман Гюстав Флобер.
Животът като ИГРА на смисъл. И като ЦЕЛ - да отглеждаш и даряваш любов; да се научиш да я приемаш като дар.
И така да променяш света около теб...
- Нина Найденова - Режисьор
