Детайли
За операта "Тоска"
В. Сарду, кралят на френската драматургия, съчинява Тоска специално за Сара Бернар. Успехът ѝ в тази роля е толкова голям, че Сарду говори за три хиляди представления! (Вярно е, че това самият автор твърди, и то 20 години след премиерата).
Дори цифрата да е преувеличена, драмата е особено популярна – поне толкова, че да пробуди желание да бъде превърната в опера едновременно от трима композитори: Верди, Франкети и Пучини. Пръв получава правата на пиесата Франкети, който обаче ги отстъпва на Пучини – не без някои хитри действия на издателя Тито Рикорди (по-късно семейството на Франкети заявява, че той се е отказал сам от правата си, признавайки превъзходството на Маестрото от Лука). Има хора, които обаче смятат, че драматизмът на пиесата е прекомерен, за да служи като основа за идеално либрето.
Пучини се стреми да разположи действието в звуковата, цветовата и нравствената атмосфера на Рим от началото на XIX век. Това е видно от множество детайли – песента на овчарчето, звукът на камбаните, начинът на изпълнение на Te Deum. Сякаш художник пред статива, Пучини свободно живописва натурата с наслаждението и непосредствеността на първата среща с нея. Оркестърът рисува персонажите като че ли ескизно, но правдиво: неочаквано спокойната реч става нервно възбудена, героят ридае или заплашва, оскърбява или моли. Зрителят, хванат натясно, не успява да се опомни, когато неукротимият Пучини пресушава сълзите му, връщайки усмивката, без да спира да полага нови психологически мазки и да поправя нарисуваното.
Творчески екип
Григор Паликаров
Диригент
Урсула Хорнер
Режисьор
Мария Ветероска
Сценограф
Мария Пупучевска
Художник на костюмите
Васко Лисичов
Художник осветление
Цветан Цветков
Диригент на хора
Атанаска Попова
Диригент на хора
С участието на
Хор
Опера Пловдив
Оркестър
Опера Пловдив