“Лебедово езеро” е еталон на класическия балет. Спектакълът е поставян по най-големите световни сцени повече от век, ето защо създаването на обновена версия е предизвикателство за всеки хореограф.
В своя прочит на това заглавие Мариана Крънчева запазва в оригинал най-емблематичните сцени на спектакъла (белите лебедови сцени от 2-ро действие - хореография на Лев Иванов, и па де дьо на Одилия и Зигфрид от 3-то действие - хореография на Мариус Петипа), в същото време променя драматургията като прави стремежа към власт на Ротбарт катализатор на действието, създава нова хореография за останалите части на спектакъла, а ролите на Одета и Одилия се танцуват от две балерини, които се срещат в квартет със Зигфрид и Ротбарт на финала на 4-то действие.
Динамика, танцувалност и театралност са отличителни черти на новото “Лебедово езеро” на Балета на Опера Пловдив.
Отново Черно и Бяло. Не за цвят на кожата става дума тук, а цвят на перата; за цвят на душите; за черното като неистинско бяло. Навярно най-известната двойка
лебеди в света, не само на балета и изобщо на изкуството – Одилия и Одета; първият опит на П. И. Чайковски да напише балет. При него първото посягане към нов жанр никога не е просто опит – то като правило е образец, или поне нормален шедьовър. Свидетели твърдят, че композиторът извънредно сериозно се е готвил за своето първо pas на балетната сцена. Подготовката е включвала усърдно четене на балетни партитури от вещите занаятчии Сезар Пуни, Лудвиг Минкус, консултации с танцьори, размишления върху обединяването на музикалния и танцувалния идиом в едно цяло и как звукът да стане зрим, прониквайки в, и съживявайки телата на артистите. Поръчката за „Лебедово езеро“ идва от московския Большой театр, идеята за сюжет „из рицарски времена“ вероятно е на Чайковски, нейните праобрази са множество, лебедите прелитат над приказната и фантастична книжнина често и красиво. В годината, когато композиторът започва работа над балета си, умира Ханс Кристиан Андерсен и си струва да не забравяме никога неговите единадесет диви лебеда-принцове или Грозното патенце, оказало се лебед... Либретото е съчинено от две служебни лица – инспекторът на московските театри Вл. Брагинский и балетистът В. Гелцер. Премиерата е на 4 март 1877 и минава до голяма степен незабелязано главно заради бледата и претрупана хореография на Вацлав Райзингер.
Историята на постановките на „Лебедово езеро“ е история на радикалните промени,преосмисляния, импровизации и фантазии върху музиката на Чайковски, свързани като правило с категорично отблъскване от предшестващите хореография и сценарий. Вариантът на Петипа-Иванов скоро е коригиран от А. Горски; Агрипина Ваганова променя цялостната идея на произведението (тя например разделя Одилия/Одета между две балерини, дотогава те се играят от една, като с това се подчертава двойнствеността, романтичната двузначност на героинята), скоро след това нещо подобно прави и Асаф Месерер през 1937, Следва Константин Сергеев... Да не говорим пък за факта, че трагичната развръзка в оригиналната версия на балета е заменена в постановката на Петипа – с любезната помощ на Модест Чайковски – с щастлив екзодус. Наистина всяка нова трактовка на каквото и да било то е сама по себе си „опит върху“, но „опити върху“ „Лебедово езеро“ са като че ли по-чести и по-фундаментални от други. Дотук изброяваме само постановките в Русия, но нека поне споменем постановките в чужбина; тези на Михаил Фокин, Серж Лифар, Джон Ноймайер. Все пак главен ориентир си остава постановката на Петипа- Иванов – независимо дали чрез следването й или чрез отдалечаването от нея.
И сякаш все още музиката, драматургията и хореографията на тази партитура
търсят идеалното си единство...
Драгомир Йосифов
