Кармен

Кармен въплъщава всички клишета, свързани с ромските жени. Тя е дива и безстрашна, неконформистична, постоянно в конфликт със закона и живее изключително в настоящето. Но нейното име предполага, че над нея тегне и тежка сянка. Освен латинското значение на "carmen" (поезия, песен, магическа формула), думата "карма" също е скрита в него. Произхождаща от древния индийски език санскрит, тя означава "дело" или "ефект". Всяко физическо или умствено действие води до последстие.

- Урсула Хорнер, Режисьор

Популярността на операта от началото на 80-те години на XIX век нараства със силата на епидемия. Вероятно повратният момент е настъпил, когато педантичната и морално претенциозна – пък и гузно триумфираща още над Френската комуна – буржоазия (решаваща обществена сила тогава) осъзнава, че е далеч по-приятно и безопасно да се любува на безнравствеността на сцената, отколкото да я практикува; по-точно да практикува неморалното във въображението си, воайорски. Екзотичната литературна основа на операта е едноименната новела на Проспер Мериме. Екзотичните сюжети и дестинации не са чужди и на Бизе – „Ловци на перли“, „Иван Грозни“, „Джамиле“, „Гуслата на емира“, „Пертската красавица“. Разбира се, ловките и опитни либретисти Мейак и Алеви – „спуснати“ на композитора от Опера Комик – значително преработват сдържания разказ на сенатора-историк Мериме, спестяват географските и етнологически екскурси в текста, променят характерите на главните действащи лица (премахват грубостта и коварството на Кармен, смекчават и така да се каже, пасторализират Дон Хосе, усилват линията на Микаела, изграждат едва скицирания Ескамильо). В този смисъл „натурализмът“, отблъснал първите публики на „Кармен“, е доста смекчен и романтически снишен в сравнение с оригиналния източник. Но не е случайно, че класическият лицемер Тартюф е чедо на френско перо – това на Жан-Батист Поклен-Молиер. Борбата на любопитството и възмущението определя първоначално съдбата на „Кармен“. Дори за относително естетически и морално разкрепостената публика на Опера Комик скандалите между тютюноработничките, бандитските свърталища, малките гамени са твърде голямо изпитание за буржоата, срещнали тези работници, работнички, това трето съсловие не зад кулисите, а на димящите барикади едва 4 години преди премиерата. Да не говорим, че в чисто музикален план ослепителната музика на Бизе контрастира на леко повехналия, приятно анемичен фон на френската музика от това време, който обаче е официализиран като неин bon ton. Наистина музиката е стилизирано-испанска, ала с познание, изобретателност и вкус, камшично ярка без никакви концесии с академичния педантизъм на Консерваторията, но и без туристическия кич на повърхностните испанизми на Шабрие или Лало. Може да се каже за самата опера, че „Carmen est un oiseau rebelle“ сред благопристойните произведения на академиците или хапливите, но еднодневни оперети на Офенбах. „Кармен“ е музикално и драматургически виртуозна опера и това ѝ качество в крайна сметка надделява над предразсъдъците („твърде е хубава, за да ми хареса“), смущенията и отрицанието. Съчинена като опера с говорни диалози и музикални номера, „Кармен“ е редактирана от състудента на Бизе Ернест Гиро, който заменя диалозите с речитативи, осигурявайки така по-плътен ток на музиката. ..Че новелата на Мериме, пренесена на сцената на зала Фавар, можеше да изуми и да стресне постоянните посетители на театъра, че можеше да се стори слабо съответстваща на традициите на Опера Комик – е разбираемо. Но е непонятно как музиката на Бизе, пълна със светлина, цветове, искрено чувство и очарование, не покори публиката още с появата си; как тази публика не се развълнува от драматизма и патетиката ѝ, от огромната сила на страстта. Това е откъс от отзив на по-младия колега на Бизе, Габриел Форе, публикуван във в. „Фигаро“ по повод 1000-ния спектакъл на „Кармен“.

Драгомир Йосифов