„Царицата на чардаша“ е не само абсолютен връх в музикално-сценичното творчество на Имре Калман, но заема подобаващо място и сред най-прочутите оперетни шедьоври. Наред с „Орфей в ада“ и „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, „Прилепът“ и „Цигански барон“ от Йохан Щраус, „Веселата вдовица“ и „Страната на усмивките“ от Франц Лехар, тя остава синоним на жанра и негов класически еталон.
Грандиозният ѝ успех се дължи на вечната драматургична формула: въздействащ сюжет, напомнящ този на Вердиевата „Травиата“, в съчетание с шлагерни мелодии и изненадващ микс от модерни за времето ритми, сред които се откроява възпламеняващият унгарски чардаш.
Премиерата на „Царицата на чардаша“ се състои на 15 ноември 1915 г., в разгара на Първата световна война, във виенския „Йохан Щраус театър“. Тя преминава при небивал успех, какъвто композиторът и неговите либретисти едва ли са очаквали. До лятото на 1917 г. са изиграни над 500 представления, а в края на войната броят им надхвърля 2000 само във Виена. Най-големите световни музикални сцени буквално се надпреварват да поставят шедьовъра на Калман и до началото на 30-те години броят на представленията надхвърля 30 000.
„Жените, жените…“ – тананика си виден виенски журналист от влиятелен правителствен вестник, обръщайки се към Имре Калман:
– Господин Калман, а не се ли смущавате от факта, че музиката на „Царицата на чардаша“ служи и на нашите, и на враговете? Пеят я и от едната, и от другата страна на фронтовата линия, дори и на предната – войниците от противниковата армия…
– Аз не съм милитарист – прекъснал го Калман, – и не виждам нищо лошо в това. Ако хората със смъртоносно оръжие в ръце пеят за любов и жени, това ще им помогне да съхранят душите си. Което е и необходимо. Нали всички войни все някога свършват… И моля, предайте моите думи без изменение!
С премиерата на „Царицата на чардаша“ се открива и първият професионален оперетен театър у нас – „Свободен театър“, на 5 декември 1918 г. От този момент нататък оперетата продължава да триумфира по българските музикални сцени и се превръща в любимо репертоарно заглавие.
„Царицата на чардаша“ в България
Емблематична за Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (днес ДМБЦ) остава постановката на хореограф-режисьора Богдан Ковачев. След премиерата си през 1974 г. тя се задържа на сцената в продължение на цели 24 сезона – до края на 1997 г. В главните роли са именитите оперетни солисти от т.нар. „сребърно поколение“ на театъра: Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Арон Аронов, Людмила Чешмеджиева, Хрисанд Бъчваров и Александър Балабанов.
За постановката е използвана версията на либретото, специално създадена за унгарската оперетна легенда Ханна Хонти. На същия вариант на либретото се базира и новата постановка на Опера Пловдив.
Постановки на Опера Пловдив
Първа постановка – 29 октомври 1957 г.
-
Режисьор: Светозар Донев, започнал постановката, довършена от Петър Щарбанов
-
Диригент: Кръстьо Марев
-
Художник: Христо Симеонов
-
Хореограф: Анна Воробьова
-
Хормайстор: Ангел Христов
Втора постановка – 30 август 1980 г.
-
Режисьор: Румен Нейков
-
Диригент: Кръстьо Марев
-
Художник: Мария Диманова
-
Хореограф: Федя Лобанов
Трета постановка – 2 ноември 1999 г.
-
Режисьор: Недялко Ковачев
-
Диригент: Христо Михалев
-
Художник: Иван Попов
-
Хореограф: Русалия Кирова
-
Хормайстор: Богдана Попова
Когато любовта няма титла…
Тя е звезда на будапещенското вариете – Силва Вареску, „Царицата на чардаша“.
Той е виенски аристократ – княз Едвин Липерт-Вайлерсхайм.
Тя – сцена, чардаш, аплодисменти и свободен дух.
Той – дворец, титла, правила и семейна чест.
И двамата се влюбват.
Но в свят, в който една титла може да се окаже по-силна от една любов, тяхната връзка изглежда невъзможна.
Докато една тайна не преобръща всичко.
- Георги Динев - режисьор
