Лешникотрошачката

Хореографията е фюжън от класически балет на палци и неокласика в танците на механичните играчки, защото самата история предполага подобно преплитане на стиловете. Хореографът Боряна Сечанова разчита философията в историята, вдъхновена от въображението на децата, като извежда идеята, че те се нуждаят повече от вниманието на родителите, отколкото от механични играчки за подарък. За нея героите в приказката не се делят на добри и лоши, черни и бели. Всички те са цветни в детските сънища и носят разнообразни черти в себе си – като грозният лешникотрошач, който оживява и се преобразява в красив принц.  За работата си с обновената международна балетна трупа на Опера Пловдив хореографът споделя:. „Всички участници са страшно млади, което е прекрасно! Това е един спектакъл за младите танцьори.“